15 октомври 1937 г. В болницата на Католическата църква в Пловдив издъхва Йордан Йовков 

На 15 октомври 1937 г. умира Йордан Йовков. Макар и целият му живот и творчеството му да са свързани с Добруджа, земният му път свършва в Католическата болница в Пловдив. Там го закарват от Хисаря, където е отишъл да се лекува. Опериран е по спешност. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апендицит.

Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност. Погребан е в парцел 35 на Централните софийски гробища.

Йордан Йовков е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско.

Завършва гимназия в София, след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа, където дълго време работи като учител. Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Известно време е редактор в столични издания. След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител.

След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Творческият си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач.

Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта „Жетварят“, сборниците „Последна радост“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, романът „Чифликът край границата“) и в родното му село Жеравна („Старопланински легенди“). Пише комедии („Милионерът“) и драми („Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“).

Автор е на анималистична проза („Ако можеха да говорят“).

ПО ЖИЦАТА

Йордан Йовков

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и