На 15 октомври 1940 г. е премиерата на „Великият диктатор“ 

В залите на нюйоркските театри „Капитол“ и „Астор“ публиката за първи път вижда Чарли Чаплин като диктатора Аденоид Хинкел и като еврейски бръснар, чиято съдба се преплита с тази на режима. На 15 октомври 1940 г. „Великият диктатор“ прави своята премиера в момент, когато войната вече бушува в Европа, а Съединените щати все още не са влезли официално в конфликта.

Филмът е първият пълнометражен проект, в който Чаплин говори на екрана. Той е автор на сценария, режисьор, продуцент и изпълнител на двете водещи роли. Диктаторът Хинкел управлява измислената Томания и е откровена пародия на Адолф Хитлер, докато бръснарят се оказва въвлечен в преследването на евреите от режима. Джак Оуки играе Бензино Напалони – сатиричен образ на италианския диктатор Бенито Мусолини, а Полет Годард е в ролята на Хана.

Сатира, заснета преди влизането на САЩ във войната

Замисълът на Чаплин е смел за времето си. Холивуд рядко се обръща директно към политическите събития в Европа, а филмът осмива не само Хитлер, но и механиката на диктатурата – култа към водача, военната агресия, антисемитизма и обезличаването на човека. Според Turner Classic Movies лентата е сред малкото големи холивудски продукции от периода, които открито се занимават с европейската политика.

Чаплин използва познатата си комедийна пластика, но я поставя в по-мрачен контекст. Един от запомнящите се моменти е сцената, в която Хинкел танцува с балон във формата на земното кълбо – образ на манията за световно господство. В края бръснарят е принуден да заеме мястото на диктатора и се обръща директно към тълпата. „Съжалявам, но не искам да бъда император“, заявява той, преди речта да с