25 септември 1396 г. Султан Баязид с подкрепата на сръбски княз разбива кръстоносците при Никопол  

На 25 септември 1396 г. султан Баязид заедно с подкрепата на сръбския си васал – княз Стефан Лазаревич, разбива кръстоносците при Никопол. Сражението е в резултат на обявения през 1394 г. от папа Бонифаций IX кръстоносен поход против турците за освобождение на Европа. Това е предпоследния голям кръстоносен поход и последният западноевропейски кръстоносен поход на Изток в Средновековието (последният е Варненският 1443 – 1444 г.). За бързите си действия султан Баязид получава прякора си Светкавицата.

След победата си в Косовската битка 1389 г. османските турци завладяват по-голямата част от Балканския полуостров. Под османско владичество пада през 1393г. Търновското царство. Покорена е и Византия. Единствено Константинопол все още се държи, въпреки че на няколко пъти е обсаждан от турците.

През 1395 г. цар Иван Шишман е убит в дунавската крепост Никопол по заповед на султан Баязид I, тъй като не изпълнява своите васални задължения и не изпраща войските си в помощ на турците. Брат му, цар Иван Срацимир, който владее Видинското царство е принуден също да стане васал на турците. Османската завоевателна вълна залива Балканите и достига до пределите на Унгария.

Унгарският крал Сигизмунд, който става император на Свещената римска империя, първи от европейските монарси бие тревога за османското нашествие към сърцето на Европа. Той започва преговори с французите за организирането на общ кръстоносен поход, който е подкрепен от папа Бонифаций IX. Сред организаторите на похода се откроява бургундския херцог Филип II Смели.

През 1396 г. неговият син Жак Безстрашни повежда 10000 френски рицари на изток. Към него се присъединяват 6000 германски рица