Усещане за място: Неапол 

„Виж Неапол и след това умри” е крилата фраза, приписвана на Гьоте, когато посещава града преди близо два века и половина. С нея великият германски писател вероятно е искал да подскаже, че неговата красота е невъзможно да се опише, разкаже или нарисува, а трябва да се види. Заливът, Везувий и културният колорит пораждат у твореца непринудена любов към мястото, а след нея носталгия и потребност да се внуши за великолепието му.

Да видиш Неапол днес и да усетиш неговият дух е изживяване, което предполагам се отлага трайно в съзнанието, както по времето на Гьоте. За класическа страна на туризма като Италия идентичността на отделните места е много разнолика. В природно и културно измерение Неапол е без аналог, а белезите на неповторимост са въплътени във всички негови елементи: градското планиране, архитектурата, стилът на живот, езикът, кухнята, футбола, мафията… В съвкупност те правят Неапол съществено различен от суетния Рим, от динамичното Милано, от префинената Флоренция или пищната Венеция. В качеството му на носител на особения темперамент на италианския юг Неапол е може би най-яркото въплъщение на „другата Италия”, квалифицирана с прозвището Медзоджорно.

Неапол е еднакво пленителен, когато се наблюдава от брега на „Санта Лучия” или от хълма Вомеро с панорамна гледка към Неаполитанския залив. „Морето” от цветни сгради, църкви, дворци и вили обгръща брега амфитеатрално, а Везувий оформя профила на града от юг, създавайки уникален и разпознаваем контур на градския силует. Макар и все още активен този вулкан има свойствено значение за града, отразило се върху цялата му история. Органичната връзка на Неапол с Везу