Трупове, лавини и несбъдната мечта към връх Манаслу… Христо Копчев пред ФАКТИ (СНИМКИ)  

Манаслу не се покорява само с подготовка, амбиция и желание. Понякога човек стига до 6700 метра, вижда целта пред себе си и въпреки всичко трябва да слезе. Точно това се случва с Христо Копчев от Дъбене, който повече от година се подготвя за експедицията до осмия по височина връх в света. Групата прави необходимите ротации и достига лагер 3. Следва очакване на подходящо време за атака. Вместо това идва циклон и започва обилен снеговалеж, на места натрупва над два метра сняг… Да виждаш върха, но съдбата да каже: „стоп“… Пред ФАКТИ говори Христо Копчев.

– Г-н Копчев, колко време се подготвяхте, за да тръгнете към връх Манаслу (8163 метра)?
– Идеята я имах отдавна. Предната година търсих човек, с когото да отида, но не успях да намеря. Един приятел ме подведе и в крайна сметка не се получи. Когато разбрах, че няма да отиде, се отказах. Тази година обаче успяхме да организираме експедицията.

– С кого бяхте в експедицията?
– С кмета на Община Раковски Павел Гуджеров и съпругата му Анелия Гуджерова. Бяхме около 30 души. Експедицията беше голяма и имаше хора от различни места.

– Доста време сте се подготвяли за Манаслу и успяхте да направите ротации до лагер 3. Какво се случва с човека на тази височина и колко различно изглежда планината тогава?
– На тази височина въздухът е много разреден. Всичко е различно.

– Затова хората прекарват време в базовия лагер и правят ротации, за да може организмът постепенно да се адаптира…
– Точно така. Да се подготви за екстремното изкачване и за въздуха, който ще диша на голяма височина. Това е много важно. Ние направихме ротацията до лагер 3, който е на около 6700 метра, и след това се върнахме надол