Юджийн О’Нийл и странните му навици на усамотен гений 

Юджийн О’Нийл е роден на 16 октомври 1888 г. в хотелска стая на Бродуей в Ню Йорк. Мястото е необичайно, но и символично за бъдещия драматург, чието детство минава между хотели, пансиони и постоянни премествания. До 49-годишна възраст О’Нийл е живял на повече от 35 места, преди да се установи в Тао Хаус в Данвил, Калифорния.

Американският писател получава Нобеловата награда за литература през 1936 г. и остава единственият драматург от САЩ, удостоен с отличието. Печели и четири награди „Пулицър“. Зад публичния успех обаче стои човек с все по-строг режим, силна потребност от тишина и навици, които за околните изглеждат необичайни.

Денят му започвал рано и завършвал далеч от хората

В Тао Хаус О’Нийл обикновено ставал рано и работел без прекъсване до около 13 часа. След обяда спял, плувал или се разхождал със съпругата си Карлота Монтерей. Понякога обаче оставал над ръкописите до късно през нощта.

Домът бил устроен така, че писателят да може да се изолира напълно. Кабинетът му имал няколко врати, а Монтерей пазела работата му от посещения и прекъсвания. Тя обяснявала поведението му с прост принцип: „Той не обича да отдава енергия, която може и трябва да бъде запазена за работата му.“

Вечер О’Нийл четял или слушал джаз и блус. Друга негова особеност била привързаността към самото място, в което живее. Тао Хаус бил единственият дом, в който останал шест години – най-дългият непрекъснат период на един адрес в живота му.

Само молив, никакъв заместител

О’Нийл пишел пиесите си на ръка с молив. Когато в края на живота му се появил силен тремор, той не успял да замени този метод с диктовка или друга техника. Неврологичното заболяване пос