„Сълзи и светци“ – великият Емил Чоран в един отличен превод 

Северната ни съседка може да се гордее с първите представители на своята „Голямата диаспора: Тристан Цара, Константин Бранкузи, Йожен Йонеско ,Мирча Елиаде, Джордже Енеску и Емил Мишел Чоран. Преди 1989 г. тези велики румънци бяха по-познати на Запад, отколкото в родината си, а също и у нас. Но те оставиха значими следи в духовността и културата на съвременна Европа.

Трудно ми е да причисля и великия ЕМИЛ МИШЕЛ ЧОРАН /1911-1995/ към определена философска школа. Със своя скептичен ум той преобръща представите ни за такива категории като: религия, истина, лъжа, живот, смърт, морал, цивилизация, Космос, Бог… Чоран поглежда към Битието и ни го показва откъм неговата парадоксалност и абсурдност, алогичност и жестокост. Фрагментите, които сега представя преводачът и критикът и преводачът ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ в сборника „СЪЛЗИ И СВЕТЦИ”, разкриват тъкмо тази природа на мисълта на Чоран – симбиозата между скепсис и отчаяние – от една страна, и поезия, надежда и вяра – от друга. Ето какво ни казва този „потаен и циничен моралист” /както сполучливо го назовава в предговора си преводачът/: „Животът – това е кич на материята”, „Когато тълпата прегърне един мит, очаквайте клане или нещо още по-лошо, нова идеология…”, „Да страдаш, означава да произвеждаш и трупаш познание”, „Ако Ной притежаваше дарбата на пророк, сигурно би издънил ковчега”, „Всички сълзи, които текат от Бога, са всъщност наши сълзи. Светците имат нужда от тях. А Бог не бива да знае, че има смъртни, които напояват Земята със сълзите си”…
Като мислител и философ Чоран – от една страна боготвори и страда за Човека и за съдбата му, но от друга – воден от остротата на прозрениет