Кои села са най-уязвими при суша и наводнения  

Най-уязвимото българско село не се определя само от това дали е близо до река или дали през лятото водата спира. Рискът се появява там, където няколко слабости се наслагват: малко и застаряващо население, ограничени водоизточници, износена мрежа и място в заливна равнина, край поройно дере или в район с чести засушавания.

Това е и смисълът на предупреждението на Европейската комисия, че „България остава уязвима към нарастващи климатични рискове“. В доклада за страната се посочва, че 9,3% от българските екосистеми вече са засегнати от тежка суша, а загубите по водопреносната мрежа надхвърлят 60%. Комисията отбелязва и че България все още трябва да разработи планове за управление на сушата.

Картата на безводието минава през малките села

През август 2025 г. министърът на регионалното развитие Иван Иванов съобщи пред парламентарната комисия по околната среда и водите, че 16 града и 283 села са засегнати от нарушено водоснабдяване. Броят на засегнатите жители е 260 868. Месец по-рано 170 села в 57 общини са били на режим.

Сред най-показателните примери е Монтанско. През септември 2025 г. режим е въведен в Копиловци, Горна Лука, Митровци, Железна, Равна и Горна Вереница. По данни на ВиК оператора водоизточниците са намалили дебита си, а подпочвените води са спаднали с 4-5 метра. В села с малко жители това означава не просто неудобство, а зависимост от един водоизточник, една помпена станция и една тръба.

Подобна уязвимост се вижда и в Добруджа. През юли 2025 г. жители на няколко села от община Добричка са протестирали заради системна липса на вода, като в село Свобода е съобщено за десет дни без водоснабдяване. В граничната част на област