Краят на страха: защо алчността на богатите се отприщи точно след падането на СССР? (ФАКТИ, част 2) 

В първата част на тази поредица показах нещо, което звучи невероятно, но е документирано от учени в Бъркли, MIT и Нюйоркския университет: над половината от борсовия бум в САЩ след 1989 г. не идва от растеж на икономиката, а от преразпределение — пари, които преди са отивали за заплати, сега отиват за акционерите.

Но остана да виси един въпрос. Защо точно след 1989-а? Какво се счупи тогава в света, та делът на труда, държал се стабилно десетилетия наред, изведнъж тръгна надолу?

Отговорът, който все повече икономисти и историци дават, звучи почти еретично. На 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена. На 25 декември 1991 г. червеното знаме слезе от Кремъл. И заедно с него си отиде нещо, за което западните елити рядко говорят на глас: страхът. Страхът от революция, от комунистическите партии у дома, от това собствените им работници да погледнат на Изток и да кажат „а защо не и ние?“. Капитализмът се държеше прилично, докато имаше конкурент. После конкурентът фалира.

Урокът на 1917 година: реформи от страх

Звучи като конспирация? Тезата всъщност има солидна научна биография. И за да я разберем, трябва да започнем не от края на комунизма, а от началото му.

Още Бисмарк — консерватор до мозъка на костите — въвежда в Германия през 80-те години на XIX век първите в света държавни осигуровки за болест, злополука и старост. Не от човеколюбие, а изрично за да „отреже тревата под краката“ на набиращите сила социалисти, които току-що е забранил със закон.

Но истинският шок идва през 1917 г. Двама скандинавски политолози — Магнус Расмусен и Карл Хенрик Кнутсен — изследват този момент в труда „Reforming to Survive: The Bolshevik Origins of Social Policies“ (Cambridge University Press). Изводът им: