Интернет превърна всички ни в „експерти“ по психология. Защо това е опасно? 

„Токсичен“, „нарцисист“, „психопат“, „газлайтър“ и „емоционално недостъпен“ – думи, които до неотдавна се използваха предимно от специалисти, днес присъстват масово в социалните мрежи и ежедневните разговори. Достатъчни са няколко кратки видеа или публикации, за да започне човек да поставя диагнози на партньора, родителите, колегите и дори на самия себе си.

Достъпът до информация за психичното здраве безспорно има положителна страна. Все повече хора разпознават тревожността, депресивните състояния, насилието и нездравословните отношения. Намалява и стигмата около посещението при психолог или психиатър. Проблемът започва, когато популярното съдържание се приема като заместител на професионалната оценка.

Психологическите понятия често се представят в интернет чрез кратки списъци: „пет признака, че живеете с нарцисист“ или „седем сигнала, че имате травма от детството“. Подобни формати са лесни за възприемане, но опростяват сложни човешки преживявания. Един симптом може да се среща при различни състояния, да бъде временна реакция на стрес или изобщо да не означава психично разстройство.

Особено опасно е поставянето на диагнози на хора, които никога не са били преглеждани от специалист. Лошото поведение не прави автоматично някого „психопат“, самоувереността не е непременно нарцисизъм, а спорът между партньори не винаги е форма на психологическа манипулация. Когато клиничните термини се използват като обиди, те губят истинското си значение и допълнително стигматизират хората с реални диагнози.

Самодиагностицирането също крие рискове. Човек може да се припознае в общо описание и да приеме, че стра