6 ноември 1794: Суворов превзема Варшава, Полша изчезва от картата 

На 4 ноември 1794 г. руските войски под командването на генерал Александър Суворов щурмуват Прага – укрепения квартал на Варшава на десния бряг на Висла. Сражението и последвалото клане над жители и защитници сломяват съпротивата на полската столица. Варшава капитулира непосредствено след това, макар че източниците посочват различни дати за формалното предаване – 5 или 7 ноември.

Така завършва въстанието, водено от Тадеуш Кошчюшко, започнало през март същата година като опит да бъде възстановена независимостта на свитата след втората подялба Полша. Кошчюшко обявява началото на борбата в Краков на 24 март 1794 г. и е избран за върховен командир на въстаническите сили. Поляците постигат победа при Рацлавице на 4 април, но не успяват да преодолеят превъзходството на Русия и Прусия.

От Рацлавице до падането на Прага

Въстанието получава широка подкрепа сред населението, но е затруднено от липсата на достатъчно оръжие, средства и външна помощ. На 10 октомври 1794 г. Кошчюшко е разбит и пленен в битката при Мачейовице. След това Суворов насочва руските сили към Варшава.

Основният удар е нанесен срещу Прага на 4 ноември. Кварталът е превзет след кратък, но изключително кръвопролитен щурм. Историческите оценки за броя на жертвите се различават, но събитието остава известно като клането в Прага. След падането на укрепленията защитата на Варшава се разпада, а остатъците от въстаническата армия се предават на 16 ноември.

На Суворов е приписвано краткото съобщение до императрица Екатерина II: „Ура! Варшава е наша!“ То се превръща в символ на руската победа, но зад него стои краят на последния организиран опит да бъде спасена полс