На 6 ноември 1920 г. Сърбия окупира Западните покрайнини 

На 6 ноември 1920 г. сръбските войски навлизат в Царибродско, Босилеградско, Струмишко и части от Трънско и Кулско. Териториите са откъснати от България след Ньойския договор, подписан на 27 ноември 1919 г. и влязъл в сила на 9 август 1920 г. Навлизането започва, преди международната комисия да е приключила окончателното очертаване на границата.

Откъснатите земи са с площ малко над 1545 квадратни километра, а населението им е 64 509 души. Сред тях са 54 758 българи, 8637 власи, 549 роми и 127 сърби. Районът включва два града, три пазарни средища и 118 села. В по-широкото понятие за Западни покрайнини влизат общо 129 селища, като 25 от тях са разсечени от новата граница.

Граница разделя села и семейства

Ньойският договор променя не само държавната граница, но и всекидневието на хората. В някои села линията разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, пътища и гробища. Така семейства и роднини се оказват от двете страни на границата, без свободен достъп едни до други.

Френският представител в международната комисия по очертаване на границата полковник Ордьони я определя като „неестествена граница“, която пренебрегва географските и етнографските условия. По-късно тя остава в паметта на местните българи като „Черната граница“. Историкът и писател Стилиян Чилингиров описва последиците с думите, че „една международна граница прави от двора на един и същи човек две държавни територии“.

Тридневен траур в България

В деня на навлизането Народното събрание прекратява заседанията си в знак на протест, а в България е обявен тридневен национален траур. В откъснатите територии има 115 училища, шест прогимназии и една гимназия, в които преподават