Фани Попова-Мутафова превърна историята в жива литература 

В читалището, библиотеката или стария домашен шкаф най-често книгите ѝ стоят една до друга – „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, „Боянският майстор“. Така изглежда литературното наследство на Фани Попова-Мутафова – писателката, която превърна българското Средновековие в свят от владетели, битки, дворцови интриги и човешки избори.

Фани, чието рождено име е Стефанка, е родена на 16 октомври 1902 г. в Севлиево. Баща ѝ Добри Попов е офицер и преподавател във Военното училище. До 1914 г. семейството живее в Торино, където бъдещата писателка учи италиански език и пиано. По-късно завършва Първа девическа гимназия в София, а в Мюнхен следва пиано в консерваторията и посещава лекции по история на изкуството. Съпруг е на писателя и архитект Чавдар Мутафов.

Преди да се утвърди като авторка на историческа белетристика, Попова-Мутафова пише разкази, повести, есета и книги за жената и майчинството. До 1944 г. има зад гърба си над 30 книги. Отличена е с награди на Българската академия на науките, а през 1937 г. е посочена като първата жена, работеща успешно в областта на историческия роман и разказ.

Асеновци между историята и въображението

Най-трайно място в българската литература ѝ отреждат романите за Асеновци. „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“ и „Йоан Асен II“ изграждат мащабна картина на времето на Асеневата династия. Към поредицата по-късно е причислен и романът „Последният Асеновец“, познат от следващите издания като „Боянският майстор“.

Попова-Мутафова не възприема историята като склад от дати, а като материал за драматични човешки съдби. Тя проучва хроники и исторически трудове