Пропуснати страници: Емил Мишел Чоран – велик безродник и мислител 

Велик безродник, мислител, моралист ЕМИЛ МИШЕЛ ЧОРАН /1911- 1995/ беше последният писател- легенда. Беше единият от тримата от великата румънска диаспора, заедно Йожен Йонеско, бащата на модерния театър, и Мирча Елиаде, философа и историка на религиите. Като отбягваше прожекторите и пренебрегваше почестите, Чоран успя да съхрани своята загадъчност. Дори не си правеше труда да коригира неточностите, които енциклопедиите и справочниците редовно допускаха по негов адрес.
Роден е на 8 Април 1911 г. в село Рашинари, близо до средновековния трансилвански град Сибиу / Херманщадт/ в Северозападна Румъния. Там той изживява едно прекрасно, безоблачно детство: тича на воля по хълмовете и слуша как пастирите разказват своите приказки, извиращи от глъбините на времето.
През 1921 г., когато е десетгодишен, го изтръгват брутално от това блаженство. Баща му, православен свещеник /от когото се срамува заради професията му/, го изпраща да учи в гимназията на Сибиу. По това време този стар и красив град е населен с румънци, немци и унгарци. Седем години по-късно Чоран заминава да учи философия в Букурещкия университет. Кризата, която ще разтърси малко по-късно целия му живот е от това време: сънят го напуска завинаги. За миг обзет от идеята за самоубийство, Емил Чоран предпочита да следва съвет на Фридрих Ницше – да превърне безсъниците си в незаменимо средство за познание: „През една безсънна нощ научаваме много повече, отколкото през цяла проспана година“.
Блестящ студент, Чоран написва първата си книга двадесет и двегодишен, през 1933 – „По върховете на отчаянието“. За него започват да говорят като за една от големите надежди на младата румънска литер