Цар Самуил: владетелят, за когото спорят София и Скопие 

На централния площад в Скопие цар Самуил седи върху мраморен трон. Паметникът е поставен през юни 2011 г. като част от проекта „Скопие 2014“ – знак, че за официалната историческа политика в Северна Македония владетелят е част от националния разказ за средновековното минало на страната. В България същият владетел е почитан като един от последните големи царе на Първото българско царство.

Това различие не е спор за самото съществуване на Самуил, а за държавата и историческата общност, към които трябва да бъде отнесен. Средновековните източници го свързват с българската царска власт, докато в Скопие преобладава представянето му като владетел на „македонска средновековна държава“, чийто център се е намирал около Охрид и Преспа.

Царят, който продължава войната с Византия

Самуил е един от четиримата синове на комит Никола. След завладяването на Преслав от Византия през 971 г. братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил продължават съпротивата в западните земи на България. Постепенно Самуил се превръща в главния военен и политически лидер, а след смъртта на цар Роман през 997 г. приема царската корона.

Владетелят изгражда центрове на властта си около Охрид и Преспа и води продължителна война с император Василий II. Самуиловата държава обхваща значителни части от Балканите, а армията му многократно предприема походи срещу византийски територии. През 1014 г. обаче Василий II нанася решаващо поражение на българите при Ключ в Беласишкия проход.

Византийските разкази за ослепяването на пленените български войници превръщат битката в един от най-трагичните епизоди в средновековната история на региона. Самуил умира на 6 октомври 1014