Д-р Владислав Златинов пред ФАКТИ: Имаме ветеринарни лекари на световно ниво, но са единици  

Ветеринарната медицина в България се развива, но между университетската диплома и реалната готовност на един лекар да поеме самостоятелно сложен пациент все още има сериозна дистанция. Това поставя въпроси както за практическата подготовка на младите ветеринарни лекари, така и за стандартите, специализациите и контрола върху качеството на медицинската дейност. Има ли достатъчно ясни изисквания към клиниките и лекарите, които извършват специализирани дейности? Защо у нас специалистите на световно ниво все още са единици и какво липсва, за да се промени цялостната картина? Пред ФАКТИ говори д-р Владислав Златинов, председател на Българска асоциация по ветеринарна ортопедия и травматология, работи в Ортоклиника.

– Д-р Златинов, когато един студент завърши ветеринарна медицина в България и получи дипломата си, доколко реално е готов да поеме самостоятелно пациент – какво може да прави и какво все още не може?
– С отделни изключения, току-що завършилите лекари в България не могат много. Разбира се, могат да поставят ваксина или да извършват някои други профилактични дейности. Но поемането на пациент с патология изисква доста по-богат набор от познания и изградена рутина в получаването и анализа на важната информация.
Отделно са чисто техническите умения, които могат да се изградят единствено с по-дълга практика. Ако студентите не са стажували в частни клиники по време на обучението си, след завършването си колегите тепърва започват да усвояват изкуството на клиничната дейност.

– Казвали сте, че когато сте учили, обучението е било доста бавно и консервативно. Как се е променило ветеринарното образование у нас