Генетичният парадокс: Защо една и съща ДНК мутация може да доведе до рак при едни, а при други – не 

Учени откриха важна следа към един от големите въпроси в онкологията – защо сходни ДНК увреждания могат да доведат до рак при едни хора, докато при други остават без сериозни последствия.

Ново изследване, публикувано през юли 2026 г. в научното списание Nature, показва, че решаваща роля може да има наследственият генетичен фон на всеки организъм. Това означава, че ефектът от дадена мутация зависи не само от самата промяна в ДНК, но и от останалите генетични особености на организма.

Международен екип от учени, сред които специалисти от Кеймбридж, Йейл и Германския център за изследване на рака, е анализирал над 580 чернодробни тумора при генетично различни лабораторни мишки.

Всички животни били изложени на еднакъв канцероген и получили сходни увреждания на ДНК, но туморите се развивали по различен начин в зависимост от генетичния им фон.

При някои от животните определени мутации получавали силно предимство и ускорявали развитието на рак. При други същите или сходни молекулярни промени не били достатъчни за толкова бърза злокачествена трансформация.

Това показва, че раковите мутации не действат изолирано. Техният ефект зависи от начина, по който взаимодействат с останалите гени, както и от състоянието на самата тъкан.

Откритието помага да се обясни и добре познатият феномен, при който двама души могат да бъдат изложени на едни и същи канцерогенни фактори – например тютюнев дим или ултравиолетова радиация – но само единият да развие рак.

През последните години учените установиха и друго важно обстоятелство: напълно здрави тъкани могат да съдържат клетки с мутации, които обикновено се свързват с онкологични заболяван