Как държавният дълг влияе върху финансите на страната и бъдещите бюджети  

Вдигането на тавана на външния държавен дълг до 3,8 млрд. евро е продиктувано от ликвидни затруднения и финансови решения, натрупвани през последните години. Това коментираха икономистът и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров и финансовият анализатор Макс Баклаян в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Според доц. Ножаров страната се намира в ликвидна криза, което налага поемането на нов дълг. „От около 4,7 млрд. евро ликвидност реално правителството разполага с едва около 800 млн. евро. Именно затова се налага тегленето на този дълг“, заяви той.

„Новият дълг не идва от сегашното правителство. Той е следствие от натрупани проблеми, при които разходи са били изваждани извън бюджета чрез различни механизми, включително през Българската банка за развитие. В същото време приходите са били завишавани чрез изтегляне на дивиденти от държавни предприятия и банки“, посочи Макс Баклаян.

Според него по този начин е бил представян по-нисък бюджетен дефицит, което е подпомогнало изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната. Той припомни и оценки, според които реалният дефицит за миналата година може да е достигнал около 5,5%. „Предходните управления не бяха достатъчно внимателни в разходната политика и настоящото правителство наследява „финансова атомна бомба“, която трябва да бъде управлявана“, каза още анализаторът.

Доц. Ножаров прогнозира, че бюджетният дефицит през 2026 г. ще остане над допустимия европейски праг от 3%. „По всяка вероятност дефицитът ще бъде около 4,1%, както посочват и прогнозите на Европейската комисия. Това ще бъде допуснато, защото след стартирането на процедурата при свръхдефицит правителствот