19 юни 1885 г. Статуята на свободата 

На 19 юни 1885 г. Статуята на свободата пристига в Ню Йорк като дар от френския народ.

Пренесена е в Америка като е разделена на 350 парчета, сглобена е на място и през октомври 1886 г. е официално открита от президента Грувър Кливланд.

Тя има за цел да увековечи приятелството на Франция и САЩ, както и да отбележи вековния юбилей на младата американска държава.

Статуята е висока 46 м., а заедно с пиедестала – 93 м.

Тя е дело на Фредерик Огюст Бартолди, а вътрешната ѝ структура е дело на Гюстав Айфел. Статуята копира модела на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас.

Във вдигнатата си дясна ръка жената държи факла, към която е добавено и знамето на Америка. В лявата ѝ ръка е поставена Декларацията за независимост, обявена на 4 юли 1776 година. В долната част при краката на Статуята на свободата стоят разкъсаните вериги на робството.

Малко известен факт е, че преди да отплува за САЩ Статуята на свободата е трябвало да бъде поставена на Суецкия канал.

Самият Федерик Бартолди е бил изкушен по Близкия изток и намиращите се там образци на гръко-римска скулптора. През 1869 г. египетското правителство изразява интерес за проектиране на фар за Суецкия канал. Нетърпелив и развълнуван, Бартолди проектира колосална статуя на забулена жена, държаща факла, която той нарича Египет (или Прогрес), който носи светлина в Азия. Когато обаче присъства на откриването на канала, Бартолди е бил уведомен, че няма да може да продължи с работа си по фара.

Така вдъхновението намира пристан на остров Либърти в САЩ.

Дубликат на статуята на свободата има и в Париж, дори са две. Едната от тях се намира в градините на Люксембург. На информационният