9 юни 1923 г. Преврат сваля Стамболийски  

На 9 юни 1923 г. в България е извършен преврат. Той поставя началото на кървава ескалация в българското общество.

Превратът е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не искал повече да се примирява с положението „да царува, без да управлява“.

Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането и в масова сила в следвоенния период. Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу Б