6 май 1651 г. – В Рим е отпечатана първата книга на новобългарски език „Абагар 

Книгите са едно наистина безценно богатство, което кара въображението ни да работи в хиляди посоки, те са сигурно бягство в моментите, в които искаме да се потопим в друг свят, те са източник на мъдрост и незаменим помощник в обогатяването на общата ни култура и разширяването на познанията ни за заобикалящия ни свят. Всяка прочетена книга е допълнителна тренировка за нашия мозък и определено можем да научим много от всеки един книжен приятел.

Или иначе казано, колкото повече четем, толкова по–добре.

Коя обаче е първата българска печатна книга и кой я е написал? Кога във времето, така да се каже, се раждат книгите на хартия и кой е техният първи предшественик?

Първата българска печатна книга се казва „Абагар“ и е написана през 1651 г. в Рим от Филип Станиславов, чиято история е не по–малко интересна от тази на книгата му. Нейното отпечатване било на 6 май същата година, пише vesti.bg.

Защо точно името „Абагар“?

Първата българска печатна книга е кръстена на едеския цар в Месопотамия – Абагар. Около него има една легенда и поверие, според което царят бил скован от много тежка болест в продължение на шест години. Накрая написал писмо на самия Христос с молба за неговото изцеление. Иисус чул молбата му и изпратил апостол Тадей, който вдигнал цар Абагар на крака. Легендата разказва, че изцелението дошло именно със силата на божието слово, за това и авторът е избрал точно това име за първата българска печатна книга. Той смятал, че неговите думи ще донесат необходимата надежда за изцеление на българския народ.

Какво представлява самата книга и какво точно пише в нея?

Книгата представлява пет големи листа с ширина 44 см и дължина от 34