4 юни 1880 г. Ражда се левът в Царство България! Фискалното счетоводство обаче се води във френски франкове  

На 4 юни 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев, която е равна на 100 стотинки и на 1 френски франк.

Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв”, употребявана през XIX в.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато през 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.

Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.

Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията. Това довежда до допълнителен прилив на сребърни монети от съседните страни, засилен и от забраната за използване на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България, наред с българския лев.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френс