29 май 1876 г. Христо Ботев отвлича кораба „Радецки”  

Денят е 29 май 1876 г. Австро – унгарският параход извършва своя редовен курс по р. Дунав. Корабът е пълен със стока, богати търговци и пътници. Около 12,30 часа три пъти изсвирва свирка. На палубата излезли Христо Ботев, Димитър Икономов и Никола Войновски, облечени в униформи. Те били въоръжени със сабя в дясната ръка и револвер в лявата.

Така известният български поет отвлича австрийския кораб „Радецки”.

След сигнала – 3 свирвания със свирка, настъпило голямо оживление.

Четниците се преоблекли за секунди в своите униформи

и захвърлили старите си дрехи.

Разбили сандъците и извадили оръжията. Превърнали се от обикновени пътници в армия. Войновски ги строил в две редици, а Ботев се изправил пред тях. Останалите пътници били затворени в първа и втора класа, за да не се допускат инциденти. Целият кораб бил под контрол, а капитанът нямал друг избор, освен да изпълни исканията на българските четници.

На 16 и 17 (28 и 29 нов стил) май 1876 г. Христо Ботев и „200 души български юнаци”, от различни румънски пристанища, се качват на борда на австрийския параход „Радецки”. Принуждават капитана Дагоберт Енглендер да спре близо до Козлодуй, където четата слиза и момчетата целуват „свещената земя на Майка България”. Оттам с усилен ход се отправят за Враца, но по пътя си не получават подкрепа.

Ботев не се смятал за постоянен войвода до слизането на Козлодуйския бряг. Той си мислел, че само е номиниран за такъв, и че четниците трябва да изберат кой ще ги предвожда. Първоначално четниците трябвало да бъдат ръководени от Панайот Хитов и Филип Тотю, но след като отказали да преминат Дунав, четите останали без главнокомандващ. Те се обединили, а Боте