26 май 1917 г. В Македония е убит полк. Борис Дрангов  

Две смърти няма, а без една не можем! Това са думи на Борис Дрангов към неговите войници. На 26 май 1917 г. на бойните полета на Македония умира един знаковите офицери на България.

На Завоя на река Черна позициите на полка са подложени на ожесточен артилерийски обстрел. Полковник Борис Дрангов със своя щаб, вместо да се оттегли, излиза на предните позиции, верен на принципа, че командирът трябва да бъде при своите войници.

Там той е тежко ранен от избухнал снаряд. Почива същия ден. Погребан е в Скопие.

Борис Стоянов Дрангов е роден на 3 март 1872 г. в Скопие.

Начално и средно образование получава в родния си град. Завършва Скопското българско педагогическо училище. Борис от малък мечтае да бъде моряк. През 1891-а е зачислен в първа юнкерска рота във Военното училище в София.

Въпреки отличния му успех през 1894 г. е разжалван заради конфликт със строеви офицер и е изпратен във II конен полк. Все пак на 1 януари 1895 г. е произведен в чин подпоручик. Борис Дрангов вярва, че офицерът е преди всичко мислеща личност, възпитател и настойник на войниците, който в мир и бран ги учи преди всичко с личен пример. Той отлично разбира ролята на военната дисциплина, но не превърната в мъртва схоластика. Дрангов през цялата си военна кариера се стреми да не върши нещо, което да накърнява личното достойнство и творческата инициатива на подчинените си. Той не иска да възпитава послушници и угодници, а пламенни, решителни, предприемчиви и горди войници. За него войникът има не само ръце и нозе, но също сърце и глава.

През 1903 г. младият български офицер взема активно участие

в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. Изявил се като способен ко