15 май 1917 г. Босилеградското клане 

На 15 и 16 май 1917 г. сърбите влизат в Босилеградско през паравоенна формация на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско само 2 дни, но вследствие на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 домакинства. Така историкът Ангел Джонев описва Босилеградското клане в своята книга, посветена на клането в края на Първата световна война.

Историята на Западните покрайнини е поредица от военни престъпления срещу легитимния стремеж на българите за несъстоялото се национално обединение. С тази цел България се включва в геополитическия сблъсък по време на Първата световна война на страната на Централните сили. Заедно със съюзниците Българската армия започва военна офанзива срещу Сърбия. За по-малко от два месеца сръбското кралство престава да съществува. Остатъкът от сръбската армия се спасява през Албания. В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военно – инспекционна област с изградени окръжни, околийски и общински структури.

През 1916 г. войната продължава на южния фронт на границата с Гърция, и на северния фронт в Румъния. Отвоювани са Северна Добруджа и Югоизточна Македония, но затова пък е отстъпен районът на Битоля. Натискът на съглашенските сили в този участък се съчетава с провеждане на диверсантски и саботажни акции в Поморавието. Тази задача е възложена на сръбският поручик Коста Милованович Печанац, който в края на септември 1916 г. със самолет е транспортиран в Поморавието с инструкции да организира т. н. Топлишка буна срещу българската власт, за да отслаби тила на българското командване и да