10 ноември 1980 година Как „Солидарност“ промени Полша 

В двора на корабостроителницата „Ленин“ в Гданск през август 1980 г. се събират работници, които първоначално протестират срещу уволнението на крановичката Ана Валентинович и срещу поскъпването на основни стоки. Зад стачката обаче бързо се оформя по-голямо искане – правото на работниците да се организират извън контрола на комунистическата държава.

Стачката започва на 14 август. Начело застава електротехникът Лех Валенса, а към работниците от Гданск се присъединяват колективи от предприятия в различни части на Полша. Междузаводският стачен комитет формулира 21 искания, сред които създаване на независими профсъюзи, право на стачка, освобождаване на политически затворници и по-голяма свобода на словото.

От Гданското споразумение до регистрацията

На 31 август 1980 г. представителите на правителството и стачниците подписват Гданското споразумение. То признава правото на независими профсъюзи – отстъпление, без прецедент в комунистическия Източен блок.

На 17 септември представителите на стачните комитети създават единна национална организация с официално име Независим самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“. Седмица по-късно, на 24 септември, Лех Валенса лично внася документите за регистрация във Варшавския воеводски съд. Правният статут на организацията е окончателно одобрен от Върховния съд на Полша на 10 ноември 1980 г.

„Имаме независим, самоуправляващ се профсъюз!“

Това възклицание на Валенса се превръща в един от символите на събитията. „Солидарност“ не остава само синдикална структура. До 1981 г. тя привлича около 10 милиона членове – работници, интелектуалци и представители на различни обществени