10 ноември 1885 г. Сърбите обсаждат Видинската крепост  

Знаехте ли за подвигът на войниците и видинските опълченци в боевете край Видинската крепост на 10-16 ноември 1885 г. решаващ за изхода на Сръбско-българската война?

Асоциациите, свързани със Сръбско-българската война, дори и за специалистите, свършват с подвига на младата българска войска, показала военно изкуство при Сливница, а също и с паниката, обхванала столицата, когато според чужди дипломати единственият мъж в София е Екатерина Каравелова.

За историците като, че ли не съществува отбраната на Видин. А градът е бил изключително важен стратегически обект за сърбите. След като са преминали през Кула като нож през масло (отбраната била храбра, но противникът – многоброен), назначеният за командващ Северозападния участък капитан Атанас Узунов се отказва от отпор на открито поле и съсредоточава войските си във Видинската крепост. Това припомнят от Общинския съвет на Видин.

Но силите остават неравни. Според различни източници, настъпващият началник на Тимошката дивизия и други войскови части – генерал Лешанин, води между 16 000 и 30 000 войници и офицери, добре обучени от руски военни, някои калени в боеве.

Срещу тях капитан Узунов разполага с 2000, повечето от тях запасни войници, 800 доброволци и още толкова опълченци. Историкът Андрей Кудин твърди, че защитниците на Видин били само 750 бойци и около 1000 доброволци, повечето ученици.

Още на 9 ноември генерал Лешанин обкръжава и изолира Видин по суша, превземайки Видбол, Гъмзово и Бела Рада. В депеша до крал Милан той се бие в гърдите, че ще мине през града като на парад и с усилен марш ще удари в гръб българите край София. Близо е до ума, че това е стратегията на Сюлейман паша п