1 юли 1997 г. Как германската марка спаси българския лев. Иван Костов въвежда Валутния борд в България  

На 1 юли 1997 г. в България е въведен валутен борд след месеци на хиперинфлация.

В началото на 1997-ма България преминава през период на хиперинфлация – значително обезценяване на българския лев и загуба на доверие във валутата и в държавата в международен план. Инфлацията достига 2 000% в ранните месеци на същата година и левът се обезценяват буквално за минути. Чаша кафе, например, достига до цена от 200 лева при първоначална цена 0,20 лева.

За тази ситуация е отговорна Българската Народна Банка (БНБ) и провежданите от нея политики в предишните няколко години. Това, освен инфлация, довежда до фалита на десетки банки и значителна безработица. Наличието и на политическа криза в страната води до протести в големите градове на страната, блокади на пътища и щурмове на сгради. Работници са отказвали да работят, а страната е била изправена и пред криза с основни хранителните продукти. Обезценяването на лева е било в плюс основно за хората с кредити, защото те също са се обезценили значително.

Единственият вариант за задържане на стойността на лева към конкретния момент и предотвратяването на инфлационна спирала е “прикрепянето” на българския лев към друга, стабилна валута – немската марка (една от най-силните валути в света по това време).

Свързването на двете валути (лев и марка) се случва през 1997-ма като това решава проблема с доверието във валутата и ограничава възможността за монетарни политики от страна на БНБ. Това означава, че БНБ вече не отговаря за количеството левове в обръщение и не определя лихвените проценти по кредитите към централната банка. След въвеждането на валутния борд инфлацията постепенно утихва и няма поме