1 август 1859 г. Умира Стефан Богориди 

На 1 август 1859 г. умира османският държавник и български възрожденец Стефан Богориди. Той е един от малцината българи, за които има писмени данни, че се бие срещу Наполеон.

Истинското име на княз Стефан Богориди е Стойко Цонков Стойков. Роден е в Котел. Годината на раждането му е спорна – 1775-та или 1780-та.

Богориди е висш османски държавник, внук на Софроний Врачански и баща на княз Алеко Богориди и княз Никола Богориди. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис І Кръстител, известен и като Богорис. Стефан Богориди учи в гръцкия колеж в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в Истанбул, Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и участва в корпуса на Мустафа паша срещу дебаркиралия през в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт. В сражението срещу французите османските сили претърпяват съкрушително поражение и Стефан Богориди успява да се спаси като по чудо.

През 1812 Стефан Богориди отива в Молдова и става губернатор на Галац. По време на Влашкото въстание е номинален каймакам на Влашко. На следващата година е каймакам на Молдова, а след това става драгоман в османската флота. За три години Стефан Богориди е изпратен на заточение в Измит, Мала Азия.

След Руско-турската война (1828-1829) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Справя се успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. В продължен