Сто дни по-късно: слуша ли Венецуела САЩ? 

В ранните часове на 3 януари американски специални части задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в резиденцията му в Каракас. Венецуелското правителство, начело с вицепрезидентката Делси Родригес, осъди акцията като отвличане и обяви, че ще окаже съпротива срещу САЩ.

Но тонът ѝ бързо се промени. Само ден по-късно американският президент Доналд Тръмп изрази убеждението си, че Родригес е „всъщност готова да направи всичко, което сметнем за необходимо, за да направим Венецуела отново велика“. И наистина – още същия ден тя покани американското правителство да работят „заедно по програма за сътрудничество“. Малко след това американският външен министър Марко Рубио представи план за сътрудничество, преминаващ през три фази.

Етап 1: Консолидиране на властта във вътрешен план

Временно изпълняващата длъжността президент изглежда е успяла успешно да се справи с фаза 1 – запълването на властовата празнина, възникнала след оттеглянето на Мадуро. Поне така изглежда след нейните 100 дни на поста. Самата тя – със съгласието на военните и Върховния съд – положи на 5 януари клетва пред парламента. Негов временен председател от известно време пък е брат ѝ Хорхе Родригес.

В рамките на няколко седмици Родригес назначи нови лица на най-малко дванадесет ключови позиции. Най-значителната промяна: през март външният министър Владимир Падрино Лопес трябваше да напусне поста си – вероятно и заради провала при залавянето на президента. Неговото място беше заето от бившия шеф на страховитата тайна служба СЕБИН Густаво Гонсалес Лопес, когото Родригес вече беше назначила за шеф на личната си охрана в началото на януари. Досега не се