Развенчаха един от най-упоритите митове за хляба 

През последните години хлябът се превърна в един от най-противоречивите продукти в човешкото меню. Нисковъглехидратните режими, модните диети и опасенията около глутена накараха мнозина да го изключат напълно от храненето си. Но наистина ли хлябът е толкова вреден, колкото често се твърди?

Според диетолози и специалисти по хранене отговорът е далеч по-сложен. Проблемът не е в самия хляб, а в неговия вид, състав и количеството, което консумираме.

Не всеки хляб е еднакъв

Една от най-често срещаните грешки е всички видове хляб да бъдат поставяни под общ знаменател. Белият хляб, пълнозърнестият, ръженият, квасният и покълналият хляб имат различен хранителен профил и различно въздействие върху организма.

Пълнозърнестите продукти запазват триците и зародиша на зърното, което означава повече фибри, витамини и минерали. Благодарение на по-високото съдържание на фибри те подпомагат по-продължителното чувство за ситост и водят до по-бавно покачване на кръвната захар.

Според експертите именно пълнозърнестият хляб е сред най-добрите варианти за повечето хора. Особено ценени са хлябовете от покълнали зърна и тези, приготвени с естествена ферментация и квас.

Защо хлябът получи лоша репутация

Част от негативния имидж на хляба идва от факта, че много индустриално произведени продукти съдържат добавени захари, подобрители, емулгатори и други съставки, които ги правят по-скоро ултрапреработени храни. Това обаче не означава, че всеки хляб е вреден.

Специалистите подчертават, че често хората обвиняват хляба за проблеми, които всъщност са свързани с цялостния хранителен режим. Ако към няколко филии бял хляб се добавят колбаси,