Отвличани и изтезавани: цивилните украинци в руски плен 

Лариса Шевандина не е виждала съпруга си Олех от 11 години. През май 2015 г. той е отвлечен от родния си град Дебалцеве в Източна Украйна. По това време градът вече е част от самопровъзгласилата се „Донецка народна република”. Оттогава двамата са разговаряли само два пъти – в рамките на първите 24 часа след ареста му.

Според очевидци Олех е спрян от маскирани въоръжени мъже, извлечен е от колата си, на главата му е сложен чувал и е отведен на неизвестна локация. Шевандина прави свое разследване, а после основава и организацията „Украинско движение – връщане на свободата”.

Случаят на съпруга ѝ е адресиран и от ООН, но по думите ѝ те не разполагат със средства за пряка намеса. „11 години в руски плен е страшно много. Ако кажем, че всеки ден е ад, то трябва да умножим това по 365 и после по още единайсет”.

Нарушение на международното право

Задържането на Олех Шевадин беше едно от първите, за които стана известно в окупираните от Русия територии на Украйна. От юридическа гледна точка неговото положение се определя като „в изолация“ – напълно изолиран, без възможност за комуникация, без адвокати и без официално повдигнати обвинения.

Това е съдбата на повечето цивилни, държани в плен от Русия – а те са много: от началото на руската инвазия в Украйна там са изчезнали хиляди цивилни. Активисти за правата на човека оценяват, че най-малко 16 000 украинци, които не са участвали в боевете, са били взети в плен от Русия. Произволните арести нарушават международното хуманитарно право. „Женевската конвенция логично не позволява на никоя страна, която нахлува на територията на друга, да арестува и задържа гражданско лице без никакво основание“, ком