Няколко признака, че зимните гуми са за боклука 

Когато температурите паднат, а пътната настилка се покрие с леден филм или киша, единственнойта връзка между автомобила и асфалта си остават четирите петна контактна площ, всяко с размер колкото човешка длан. Но през студените месеци това е особено важно и именно поради тази причина контролът върху износването на зимните гуми не е въпрос на субективна преценка, а критично изискваниe за безопасност.

Първият и най-важен индикатор за годност е дълбочината на протектора. Критичната граница, под която зимната гума губи своите работни характеристики, е точно 4 мм. При стойности под този праг каналите на грайфера вече не успяват да отвеждат ефективно водата и снежната каша извън контактната зона, което драстично увеличава риска от аквапланинг. Ако в началото на зимния сезон измерването показва стойност около 4 мм, смяната не бива да се отлага, тъй като в процеса на експлоатация грайферът ще падне под допустимия минимум.

Геометрията на износване също разкрива скрити дефекти по ходовата част. Когато грайферът се износва асиметрично, на петна или предимно по външните и вътрешните ръбове, причината обикновено се крие в неправилен реглаж на предния или задния мост, компрометирано окачване или системно шофиране с некоректно налягане. Дори общата дълбочина на протектора да изглежда формално в нормите, подобен комплект реагира непредсказуемо при рязко спиране или бърза промяна на посоката.

Външните физически деформации изискват незабавна реакция. Появата на издутини или така наречените „хернии“ по страничния борд означава скъсана вътрешна кордна конструкция. Подобна повреда не подлежи на никакъв ремонт и прави гумата