Новата икономика на абсурда: плащаме за всяка стъпка 

Преди плащахме за стоката. Днес все по-често плащаме и за начина, по който стигаме до нея, за времето, което спестяваме, за достъпа до собствените си пари и дори за това да не стоим пред гише. Така се появява новата икономика на абсурда: не една голяма сметка, а десетки малки доплащания, които изглеждат поносими поотделно и тежки едва когато се съберат.

Последните данни на Националния статистически институт показват защо усещането не е само психологическо. През август 2026 г. годишната инфлация е 5,1%, но цените на услугите са се увеличили с 6,8% спрямо август 2025 г. За три години общото поскъпване достига 12,9%. През същия месец куриерските услуги са поскъпнали с 2%, а групата „Информация и комуникация“ – с 0,2% на месечна база. Това са разходи, които рядко се възприемат като голяма покупка, но се повтарят постоянно.

Таксата вече е отделен продукт

Банковият пример е показателен. Според публикуваните от Българската народна банка данни средната месечна такса за обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта е 1,26 евро. Тегленето от банкомат на друга банка струва средно 0,53 евро или 0,18% от сумата, но не по-малко от 0,74 евро. Онлайн преводът към друга банка през БИСЕРА е средно 0,50 евро, а същият превод на хартия – 2,97 евро. За човек, който получава заплата, плаща сметки и понякога тегли пари, това вече е месечен абонамент за самото участие в икономиката.

Абсурдът не е в това, че услугите имат цена. Абсурдът е, че границата между основната услуга и нейното използване се мести постоянно. Сметката не е само сметка – има такса за поддръжка. Доставката не е само доставка – има такса за обработка, за малка поръчка или за избран часови диапаз