Мариана Тасева пред ФАКТИ: Все още се срещат нагласи от типа „един шамар не е насилие“, когато говорим за деца  

„Промяната не се случва сама!“ Това е мотото на Годишния доклад на фондация „За Нашите Деца“ за 2025 г. 4 076 деца, родители и специалисти получиха подкрепа през изминалата година. Над 22 000 дейности, хиляди човешки истории и една мисия – никое дете да не остава само. За големите предизвикателства в грижата за децата… Пред ФАКТИ говори Мариана Тасева, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“.

– Г-жо Тасева, фондацията е подкрепила над 4 000 деца, родители и специалисти през 2025 година, но в същото време говорите за сериозни дефицити в системата. Къде държавата продължава да изостава най-много в подкрепата на децата и семействата?
– Държавата продължава да изостава в политиките си към децата и семействата в няколко ключови направления. На първо място, България все още няма действаща национална стратегия за детето, която да задава ясна визия и дългосрочни приоритети. Липсва и достатъчно стратегически фокус върху ранното детско развитие и по-конкретно върху ранната детска интервенция – сфера, в която навременната подкрепа има решаващо значение за бъдещето на всяко дете.
Друг сериозен проблем е недостатъчното взаимодействие между социалната, образователната и здравната система. Макар сътрудничеството между тези три сектора да е заложено като принцип, на практика то все още не функционира ефективно.

Продължава да има и сериозни различия в достъпа до социални услуги, като извън големите населени места много семейства остават без необходимата подкрепа.

Необходима е и по-устойчива политика за развитие на приемната грижа като комплексна социална услуга в общността, със съответното обществено признание, адекватно