Лъчезар Богданов: България има да скъсява много голяма дистанция с най-развитите страни в Европа и света  

Извадено от контекст изречение предизвика (поредна) медийна буря – Европейската комисия, според някои, препоръчала отмяна на плоския данък. Да оставим настрана факта, че данъците върху доходите са национална компетенцията, а не политика, която подлежи на хармонизиране в Европейския съюз, и все пак да видим какво всъщност пише ЕК. Прочитът идва от икономиста от ИПИ Лъчезар Богданов, цитиран от ФОКУС.

Заедно с доклада, препоръчващ стартиране на процедура при прекомерен дефицит срещу България, ЕК публикува и годишния доклад в рамките на европейския семестър, анализиращ социално-икономическото развитие и предизвикателствата пред всяка страна членка. Комисията дискутира, най-общо, два аспекта на данъчната система в страната – от една страна, способността ѝ да генерира приходи в бюджета, и от друга, различни аспекти на разпределението на тежестта на данъчното облагане.

Като начало, защо изобщо се говори за повече приходи в бюджета?

Нуждата следва повишените амбиции за харчене – от което логично следва, че ако се овладее ръстът на разходите, няма нужда да се почва дебат за това как да се събират повече постъпления в бюджета и цялата тема с вдигането на данъците отпада.

Aко българското правителство все пак иска да увеличава разходите, експертите на ЕК споменават – без да влизат в анализ на потенциалните ефекти – много различни идеи за нови данъци или повишаване на съществуващи. Списъкът включва вдигане на тавана за осигурителния доход или премахването му, актуализиране (т.е. увеличение) на данъчните оценки на имотите, по-високо облагане на транспорта и добивната индустрия, по-високи данъци при замърсяване на околната