Костадин Костадинов: Сърцето на първото българско царство е разкъсано на три парчета, но във всяко от тях продължава да се говори на български  

Вероятно съм единственият от кандидатите за президент, който е бил на гроба на цар Самуил. За първи път отидох на това свещено българско място преди 21 години, когато снимах филма за българите в Беломорието „Един народ сме“.

Помня като вчера как след като минах по понтонния мост до острова, бях толкова възхитен от красотата на мястото, че един стар местен българин, пасящ кравите си край брега на езерото, ме загледа доста учудено и рече – „Шо ти е, дечко, добар си?“ „Па добар съм, дедо, ме радува местото, бендисва ми много на сърцето“, отговорих му аз. Старецът въздъхна тежко и ми отговори – „Убаво е местото, ама нема люде. Сака, ама нема, сите избегаа“.

Както казах, като вчера ми е. Оттогава досега почти няма година, в която да не съм бил на поклонение на гроба. Остров Свети Ахил е райско кътче, закътано в сърцето на Преспа, в средата на Малкото Преспанско езеро. Днес Преспа е разделена между три държави (Македония, Гърция и Албания), но преди 1000 години тук е било сърцето на България. Неслучайно цар Самуил избира да бъде погребан тук – само на няколко километра, в с. Герман, се намират гробовете на баща му, майка му и най-големия му брат – Никола, Рипсимия и Давид. Но най-важното от всичко е, че макар и 1000 години по-късно сърцето на Първото българско царство да е разкъсано на три парчета, във всяко едно от тях продължава да се говори на български и да се усеща българския дух.

Ето защо не приемам някои изявления, че цар Самуил се прибирал у дома. С оглед несигурностите на времето, в което живеем, е най-добре тленните му останки да бъдат препогребани в София, но строго погледнато той никога не е напускал своя дом. Защото каква е разликата между Соф