Инсулт отне живота на Маргарет Тачър на 8 април 2013 г. 

Маргарет Тачър ще остане в учебниците по история като най-дълго управлявалият премиер на Великобритания през ХХ век, начело на страната от 1979 до 1990 година. В този период тя предприема широка воля за икономически и социални промени, които ребалансапват ролята на държавата в икономиката: съкращаване на социалните помощи и значителни съкращения на субсидиите за държавните предприятия, което провокира масови протести, преди всичко от страна на синдикатите. Точните ѝ стъпки и твърдата ѝ тактика ѝ позволяват да ограничи влиянието им, въпреки тяхната дългогодишна сила, и внезапно цяла Европа започва да говори за „тачъризма“ като идейно движение.

Политиката ѝ на реформи и безпрецедентните privatизационни процеси на държавните предприятия, съчетани с почти не свързана с критики пропаганда за свободна пазарна икономика, променят съдбите на много хора. Безработицата достига рекордна височина над три милиона души, но Желязната лейди не се отклонява от своята линия и продължава да преследва целите си както в вътрешната, така и в международната политика.

Тачър остава паметна и с решителното водене на Фолклендската война. Въпреки това Аржентина днес я обвинява в военни престъпления заради заповедта за потапянето на военния кораб „Генерал Белграно“, което води до смъртта на 323 души на борда. Не липсват и критики към нея за подкрепата ѝ към чилийския диктатор Пиночет, защото той ѝ оказва съдействие по време на войната срещу Аржентина. Дипломатите дотогава и по днес припомнят 1984 година, когато Тачър, опервйки се на своя неотстъпчив стил, успя да постигне т.нар. „британски изключения“ в различни международни контексти, позволявайки на Обединеното кралство да настоява за специфични условия в глобалната архитектура.

Независимо от критиките за радикалните приватизационни реформи и активното лобиране за свободния пазар, наследството ѝ остава силно и спорно: тя утвърди нов модел на икономическа либерализация и силен национален интерес, който продължава да бъде предмет на оживени дебати в политическия и икономическия пейзаж на Великобритания и Европа.