Жилбер Беко – певецът, който превърна сцената в електричество 

Когато Жилбер Беко излиза на сцената, той не остава неподвижен пред микрофона. Пее, свири на пиано и превръща изпълнението в спектакъл, който изглежда почти физически осезаем. Заради тази енергия френската публика му дава прякора „Мосю 100 000 волта“.

Беко е роден на 24 октомври 1927 г. в Тулон с името Франсоа Сили. Още като дете започва да се занимава с музика, а по-късно учи в Консерваторията в Ница. По време на Втората световна война се присъединява към съпротивата. След края на войната музиката постепенно се превръща в неговия път към голямата сцена.

„Олимпия“ става неговият втори дом

В началото на кариерата си Беко работи като пианист на певеца Жак Пилс. Заедно с него създава песента „Je t’ai dans la peau“, изпълнена от Едит Пиаф. След това започва да записва и да се утвърждава като самостоятелен изпълнител.

През 1954 г. Беко дебютира в парижката зала „Олимпия“, която тогава отново отваря врати. Сцената се превръща в едно от най-важните места в кариерата му. Между 1954 и 1977 г. той се появява там повече от 30 пъти, а името му остава трайно свързано с историята на френския мюзикхол. „Той беше артист, който живееше за сцената“, обобщава „Монд“ в материала си за певеца.

Песните, които пресичат граници

Репертоарът на Беко събира градски истории, любовни признания и песни за раздялата. Сред най-познатите са „Et maintenant“, „Je t’appartiens“, „Nathalie“, „L’important c’est la rose“, „Les Marchés de Provence“, „Dimanche à Orly“ и „Quand il est mort le poète“.

Много от тях продължават живота си извън Франция. „Et maintenant“ става международно известна като „What Now My Love?“, а „Je t’appartiens“ – като „Let It Be Me“. Песни на Беко са изпълнявани от Франк Синатра, Елвис Пресли и други големи имена