Имре Калман: Маестрото на безсмъртните оперети 

Когато една мелодия му идвала, Имре Калман не можел да я остави да чака. Дъщеря му Ивон Калман разказва, че по време на разходка в Ню Йорк той внезапно прекъсвал разговора и казвал: „Защото в главата ми има мелодия и трябва да се прибера, за да я изсвиря и да чуя как звучи.“ Тази нетърпеливост към музиката стои зад едни от най-популярните оперети на XX век.

Калман е роден на 24 октомври 1882 г. в Шиофок, край езерото Балатон. Учи композиция в Будапеща при Ханс Кьослер, в един клас с Бела Барток и Золтан Кодай. Първоначално мечтае за кариера на пианист, но заболяване на ръката го насочва към композицията. След първите си опити в симфоничната музика той избира театъра и създава около 20 оперети.

От „Есенни маневри“ до виенската слава

Първият му голям успех е „Есенни маневри“, поставена в Будапеща през 1908 г. След добрия прием произведението стига до Виена, където Калман постепенно се утвърждава като един от водещите автори на т.нар. сребърен век на виенската оперета.

През 1912 г. „Циганският примас“ му носи международно признание. Виенският критик Рихард Шпехт определя музиката му като „свежа и приятна, изпълнена със сила“ в естествената си мелодичност. Оперетата показва характерния за Калман интерес към сблъсъка между традицията и модерния живот, а музиката съчетава унгарски мотиви с елегантността на виенската сцена.

„Силва“ и „Графиня Марица“

Най-голямата му популярност идва с „Царицата на чардаша“, позната и като „Силва“. Поставена във Виена през 1915 г., оперетата превръща чардаша и унгарската мелодика в драматичен двигател на любовната история между певицата Силва Вареску и княз Едвин. В нея Калман съчетава бл