Един българин от Македония за езиковата пропаст 

– Господин Чучков, защо отделяте толкова голямо внимание на диалектите в българския език?

– Аз смятам, че всичко, което сме направили през живота си и продължаваме да правим за приобщаване на новомакедонците към българщината, включително чрез популяризиране на българската история и разгласяване на родовата ни памет, ще бъде в крайна сметка напразно, ако не бъде стеснена отдавна съществуващата езикова пропаст. Държавата ни трябва да прекрати високомерното пренебрегване на югозападните български словоизказни облици.

Крайно необходимо е да се предприеме акция за въвеждане на организирано изучаване в средните училища и в университетите у нас на диалектите на българския език. Защото, ако не постигнем с общи усилия едно такова включване на македонския диалект в българските учебни програми, придружено от мерки против епидемията от чуждопоклонничество и глобалистично безродничество, която залива България, нашите потомци няма да могат да се разбират без преводач. И ще общуват помежду си на… английски език, каквито случаи вече има много. А днешната българска евроатлантическа „нация” ще стане световен рекордьор по денационализация и самоунищожаване.

– Ще се намерят хора, които да Ви кажат, че английският език навлиза в българския речник, а Вие искате да се изучават диалектите, за да се сближим с българите в Македония.

– Богатството на един език са неговите диалекти. А не англоамериканската лексика, от която днешна България черпи с пълни шепи, и то всекидневно, пред одобрителния поглед на Института за български език, който впоследствие охотно „узаконява” тази лексика и я включва в поредния новоиздаден „Речник н