Азербайджанската кухня – легенди, поезия и вино 

Когато говорим за Азербайджан, обикновено си представяме величествените планини на Кавказ, древните градове по Пътя на коприната, богатите културни традиции и необикновеното гостоприемство на неговия народ. Но има още един свят, чрез който може да бъде опозната душата на страната – азербайджанската кухня. Тя не е просто съвкупност от рецепти, а многовековна културна памет, съхранила влиянията на Изтока и Запада, на номадските племена и градските цивилизации, на поезията, музиката и семейните традиции.

Била съм няколко пъти в Азербайджан и всеки път страната ме изумява с нови изненади, кухнята е една от тях.
Азербайджанската кухня се смята за една от най-древните в света. Археологически находки свидетелстват, че още преди хилядолетия местното население е използвало различни видове месо, зърнени култури, плодове и ароматни билки. Благоприятният климат и разнообразният релеф – от крайбрежието на Каспийско море до високите планински райони – създават условия за изключително богато земеделие и животновъдство. Именно това природно разнообразие стои в основата на богатството на местната гастрономия.

В центъра на азербайджанската трапеза винаги стоят гостът и уважението към него. В страната съществува стара поговорка, че домът без гост е като градина без цветя. Затова храната никога не е просто средство за засищане, а ритуал на общуване, уважение и споделеност. Посрещането на гости започва с чай, поднесен в характерните чаши „армуду“, следван от множество ястия, плодове, сладкиши и напитки.

Особено място в кухнята заема пловът – националната гордост на Азербайджан. За разлика от много други страни, където ориз