Фестивалите като предизвикателство и шанс да опознаем светове чрез срещи с хора 

Разговор с Иглика Пеева – поет, драматург, журналист. Има национални и международни награди за драматургия, поезия и журналистика, а нейни стихове и пиеси преведени на петнайсет езика. Наскоро Иглика Пеева се завърна от Равена, Италия, където нейната пиеса „Асансьор” имаше много успешна премиера. Същото заглавие, преведено на гръцки, бе поставено и в Ларнака, Кипър. – Драга Иглика, как се случи това? Нашите драматурзи трудно „пробиват” в чужбина, а ти вече за втори път си поканена в тези два града, известни с пиетета си към поезията и театъра? – В Ларнака бях поканена миналата година на Международния фестивал на поезията като поет. тогава се запознахме с режисьора Андреас Мелекис и стана дума и за тази пиеса. В Равена вече имам творческа следа и някак естествено режисьорът Евелина Дряновска, с която работихме по проекта за Данте, се заинтересува от комедията. – Да, наистина изненада ме, че наш автор беше почетен и поканен за честванията на великия италианец Данте, при това в „неговата Равена”. Как мина това голямо събитие? – Казват, че е минало добре. Тогава не бях на премиерата за разлика от сега. При сегашното си гостуване се запознах с част от трупата, реализирала предния проект. – А в Кипър, в град Ларнака, беше високо оценена твоята поезия. През миналата година я оцениха също така високо и на фестивала „Михай Еминеску”. – В Ларнака бях поканена на фестивал с наистина перфектна организация. Всеки литературен фестивал, по принцип, е предизвикателство и шанс. Поезията, също по принцип, е самотно занимание на емоционално оголени като нерв хора, затова и такива срещи са особено полезни с възможността да се докоснеш до све?