За какво използват бързи кредити българите?  

Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) публикува втори доклад, който разглежда състоянието на пазара за микрокредити в България. Данните идват от национално представително проучване на „Тренд“, поръчано от АОНК и фокусирано върху потребителите на бързи кредити.

Сред ключовите резултати от проучването се посочва, че 24% от българите са взимали поне един бърз кредит през живота си, като 84% от тях са получили до три кредита. Около три четвърти от общия размер на изтеглените бързи кредити попадат в диапазона 500–2000 лв. За 74% от потребителите не е било необходимо да използват заем за покриване на стар дълг. Само 30% от анкетираните проверяват дали кредиторът е вписан в регистъра на БНБ, а повече от половината признават, че не са запознати с потенциалните рискове. 44% от участниците посочват, че са прочели само най-важните клаузи от договора за кредит, а 10% признават, че са подписали без да четат изобщо. Това ги поставя в категорията на най-уязвимите потребители, които поемат финансов ангажимент без пълна информация за условията.

На 91% от потребителите е било обяснено от представител на кредитната институция какви са условията по договора преди подписването. Бързите кредити продължават да се ползват основно за ремонтни дейности и закупуване на техника, като се наблюдава и нарастване на използването им за финансиране на здравни нужди. Въз основа на данните става ясно, че потребителите на бързи кредити не се ограничават само до социално уязвими групи, а включват хора с различни мотивации и приоритети, резюмират от АОНК.

Друг извод от проучването е, че поведението на клиентите на бързи кредити се характеризира с високо декларативно доверие към лицензирани компании, но с ниска реална ангажираност при проверка на условията. „Значителна част от потребителите не четат в детайли договора си или с“ – така завършва цитатът, подчертавайки нуждата от по-ефективни информиращи strateгии и засилени мерки за защита на клиентите.