Едно от най-опасните вещества, разработени от човечеството 

На 14 декември 1940 г. американският учен Глен Сиборг предприема съдбовен експеримент в Радиоционната лаборатория към университета „Бъркли“ в Калифорния, САЩ. Той облъчва радиоактивен уран-238 с деутерони — тежък водород. При разпадането на атомните ядра се ражда малко количество блестящо, сребристо вещество — плутоний. Сиборг заедно с колегите му Кенеди, Макмилан и Уол осъзнават, че всъщност са изолирали нов химичен елемент. Откритието получава името Плутон, наречено за най‑далечната планета в Слънчевата система по онова време, носеща името на бога на подземния свят. Изборът на такова зловещо и далечно име подсказва огромния потенциал, който ядрените физици виждат в новия елемент и в това, което той може да донесе за науката и за технологията.

Военните моментално разпознават огромните възможности: плутоният е ключов материал за ядрено оръжие и откритието се превръща в част от американския проект „Манхатън“. За сигурност и стратегически интерес то остава загадка до края на войната, когато става ясно какво означават тези научни постижения за световната история и за баланса на силите.

Колко опасен е плутоният? Плутоният (Pu) е тежък метал и, подобно на други тежки елементи, силно токсичен химически. Но най‑важното е, че е радиоактивен и при своето разпадане отделя алфа‑лъчение. За разлика от гама‑лъчението, алфа частиците не проникват през човешката кожа и имат ограничен обхват. Достатъчна е дори малка обвивка от хартия, за да ги блокира. Проблемът се появява, когато плутонийът попадне в организма: тогава последствията могат да бъдат фатални. Според Федералната служба за радиационна защита на Германия, „плутоният е най‑опасен при вдишване“. Дори прашинка, която попада във вътрешните дихателни пътища, представлява сериозен риск и подчертава необходимостта от строг контрол и превантивни мерки при работа с радиоактивни вещества. Тази реалност е важна част от разговорите за радиационна защита, безопасност на персонала и дългосрочните здравни последици от експозицията.

Историята на откритието на плутоний остава важен епизод в научното консумативно наследство и остава в центъра на обсъжданията за историята на ядрената енергия и ядреното оръжие — теми, които продължават да са актуални в контекста на историите за Манхатън проекта, радиационната безопасност и етичното управление на опасни химически елементи.