3 ноември 1839 г.: Султанът дава равни права и свободи на всички народи в Османската империя 

На 3 ноември 1839 г. в Цариград е провъзгласен Гюлханският хатишериф – султанският ферман, с който започва периодът на Танзимата в Османската империя. Документът е издаден от султан Абдулмеджид I, а в Гюлхане е прочетен от Мустафа Решид паша, един от основните двигатели на реформаторската политика.

Церемонията се състои в Гюлхане, днешен Истанбул, пред представители на османската власт, духовенството, дипломатическия корпус, християнските общности и градския еснаф. Султанът наблюдава събитието от Гюлханския павилион. След прочитането на фермана са дадени артилерийски салюти и са принесени жертви.

Какво обещава султанският ферман

В центъра на документа са поставени три въпроса – сигурността на живота, честта и имуществото; редовното определяне и събиране на данъците; както и въвеждането на правила за набирането на войници и продължителността на военната служба.

„Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност на живота, честта и имотите им“, гласи една от основните постановки на фермана.

Гюлханският хатишериф критикува и системата илтизам. При нея събирането на данъците в дадена област се предоставя срещу заплащане на частни откупвачи, което често позволява на местни управители да изискват повече от определеното. Ферманът предвижда данъците да се определят според състоянието и възможностите на поданиците.

Документът постановява още обвиненията да се разглеждат публично, а никой да не бъде лишаван от живот без съдебно решение. Забранява се и конфискуването на имотите на осъден човек за сметка на неговите невинни наследници.

Реформа след криза

Провъзгласяването идва в момент, когат