Борис Ангелушев: художникът, който превърна буквата в рисунка 

Една буква при Борис Ангелушев никога не е само буква. Тя може да бъде линия, знак, движение и част от цялостния ритъм на страницата. Именно с това разбиране роденият на 25 октомври 1902 г. в Пловдив художник променя българското книгооформление и оставя следа едновременно като график, илюстратор, карикатурист и плакатист.

Ангелушев учи приложна графика в Академията за изкуства в Берлин. В Германия започва да публикува политически рисунки и карикатури под псевдонима Бруно Фук. Работи за леви и опозиционни издания, а творбите му са насочени срещу военщината, расизма и възхода на фашизма.

През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев. Карикатурите му срещу нацистката политика го принуждават да напусне Германия през 1933 г. След престой в Чехословакия и Швейцария през 1935 г. той се връща в България.

Книгите, които поколения помнят

В България Ангелушев работи върху книги, вестници и списания, като постепенно се превръща в една от най-влиятелните фигури в развитието на модерната графика. Илюстрира „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Приказки“ на Андерсен, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов и „Немили-недраги“ от Иван Вазов.

През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров. Сред останалите му работи са корици и илюстрации към книги на Елин Пелин, Георги Караславов, Томас Ман, Уилям Шекспир и Александър Дюма. Неговият почерк се разпознава и в оформлението на издания като „Литературен фронт“, „Народна младеж“ и „Стършел“.

„Даде на кирилицата тази графическа съвременност, която ѝ осигури многообразие и жизненост“, казва художникът Атанас Нейко