Как рухна футболната империя на Бернар Тапи 

Вечерта на 26 май 1993 г. Бернар Тапи стои до терена на Олимпийския стадион в Мюнхен, а Олимпик Марсилия току-що е победил Милан с 1:0. С гола си в 44-тата минута Базил Боли превръща французите в първия клуб от страната, спечелил Шампионската лига. За Марсилия това е върхът на една епоха. За Тапи обаче триумфът се оказва началото на най-тежкото падение.

Десетилетие по-рано клубът е далеч от европейския елит. През април 1986 г. Тапи го придобива за символичния един франк и започва да харчи мащабни суми за нови футболисти. В Марсилия пристигат Ален Жирес, Жан-Пиер Папен, Карлос Мозер, Крис Уодъл, а по-късно и редица други звезди. През 1989 г. отборът печели дубъл във Франция, но голямата цел остава европейската титла.

Отборът, който трябваше да стигне до върха

Марсилия се доближава до Купата на европейските шампиони през 1991 г., когато губи финала от Цървена звезда след дузпи. След отпадането от Спарта Прага през есента на същата година Тапи променя състава. Крис Уодъл и Папен напускат, а на тяхно място идват Фабиен Бартез, Марсел Десаи, Ален Бокшич и Руди Фьолер.

Промяната дава резултат. На 20 май 1993 г. Марсилия побеждава Валансиен с 1:0 с гол на Бокшич в 21-вата минута. Срещата обаче е последвана от твърдения, че футболисти на Валансиен са били подкупени, за да не играят на пълни сили преди финала с Милан. Според разследването на френските власти посредник е бил Жан-Жак Едели, бивш футболист на Валансиен и играч на Марсилия.

Капитанът на Валансиен Кристоф Робер признава, че е приел пари, а в градината на леля му са открити 250 000 франка. Жак Гласман, който отказва да участва в схемата, съобщава за случая на треньора Боро Приморац и на съдията Ж