18 октомври 1918 г. Болшевиките в Русия екзекутират българския ген. Радко Димитриев 

На 18 октомври 1918 г. героят от войните за обединение на България ген. Радко Димитриев заедно с около 100 генерали и офицери е разстрелян от болшевиките. Тленните му останки са пренесени и погребани в църквата на град Пятигорск.

Радко Русков Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в село Градец, Сливенско. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Участва в националноосвободителното движение Котел, а по време на Руско-турската война 1877-1878 г. е зачислен като преводач към руската армия. Радко Димитриев завършва първия випуск на военното училище в София (1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Санкт – Петербург (1884 г.). На 18 октомври 1884 г. е произведен в чин капитан.

Участва в подготовката на Съединението. След историческият акт е началник – щаб на Южнобългарските войски и в Сръбско-българската война командва авангарда на лявата колона при превземането на Пирот.
След победоносната война е един от главните организатори на преврата на офицерите русофили от 9 юни 1886 г. детронирал княз Александър І Български. След неуспеха на превратаджиите да се задържат на власт, емигрира последователно в Румъния и Русия.

След обявяване на амнистията за офицерите участници в преврата се завръща в България и е произведен в чин полковник. На тази длъжност заема различни постове в българската армия. На 1 май 1905 г. е повишен в звание генерал-майор и две години по-късно е началник на ІІІ военно – инспекционна област.
През Балканската война поема командването на ІІІ българска армия, формирана на 17 септември 1912 г. в Русе в състав: 4-а преславска, 5-а дунавска, 9 – плевенска пехотни дивизии, 3-а конна бригада, 3-о с гаубично отделение, Опълчение и допълв