Пи Джей Харви на 57: гласът, който не стои на едно място 

Първият звук, с който Пи Джей Харви свързва детството си, не идва от студио, а от Дорсет. Родена като Поли Джийн Харви на 9 октомври 1969 г. в Бридпорт, тя израства във ферма край Корскомб, в семейство, което слуша блус, Боб Дилън и Капитан Бийфхарт. На 57 години британската музикантка продължава да сменя посоката си, без да повтаря напълно нито един от предишните си образи.

От скулптурата към китарата

Преди музиката да стане нейна професия, Харви учи скулптура в лондонския колеж Central Saint Martins. През 1988 г. се присъединява към групата Automatic Dlamini, където свири и пее заедно с Джон Париш. Тяхното сътрудничество продължава десетилетия и се превръща в една от най-важните постоянни линии в творчеството ѝ.

През 1991 г. тя създава триото PJ Harvey с Роб Елис и Иън Оливър. Името първоначално обозначава група, а не солов проект. Дебютът Dry от 1992 г. е кратък, рязък и лишен от излишна украса. Следващият Rid of Me от 1993 г. разширява този звук с по-тежки китари и напрежение, което превръща гласа ѝ в основен инструмент.

Албумите като различни лица

С To Bring You My Love от 1995 г. Харви се отдалечава от формулата на триото и изгражда по-мрачен, театрален и блусарски свят. В него се появява и песента Down by the Water, един от най-разпознаваемите записи в кариерата ѝ. Следват резки промени в звученето – електронни текстури, пиано, автоклавир, фолк мотиви и песни, посветени на войната, историята и личната памет.

Албумът Stories from the City, Stories from the Sea от 2000 г. ѝ носи първата награда Mercury Prize през 2001 г. С него Харви става първата жена, спечелила отличието. Десет години по-късно Let England Shake ѝ носи втора победа – постижение, което я превръща в единствения двукратен носител на наградата. I Inside the O